"Сезонът на костите" - фентъзи, което ще прочетете на един дъх

2014-05-27 10:39:00
Снимка: изд. Ciela

Годината е 2059-а. Деветнайсетгодишната Пейдж Махони е част от подземния свят на сционски Лондон – базирана в квартала Севън Дайълс, наета от безмилостен престъпен гений на име Джаксън Хол. Работата й е да събира информация, да прониква в съзнанието на хората. Защото Пейдж е сънебродница, ясновидка, и в света на Сцион извършва престъпление със самото си съществувание.

 

В деня, в който животът й се променя завинаги, вали като из ведро. Нападната, упоена и отвлечена, Пейдж е пренесена в Оксфорд – град, пазен в тайна вече двеста години, управляван от могъща неземна раса. Тя е поверена на Лорда – рефаимско създание с тъмна с цвят на мед кожа и дълбоки златисти очи. Той е неин господар. Неин наставник. Неин природен враг. Но ако Пейдж иска да си върне свободата, тя трябва да играе по правилата на този затвор, където е изпратена, за да умре.

 

Сезонът на костите е дебютното произведение на 22-годишната британска писателка Саманта Шанън, която пише откакто е на 15. Книгата е част от поредица от общо седем книги и е публикувана от Bloomsbury Publishing, издателството на Дж. К. Роулинг. Филмовите права вече са закупени от компанията на Анди Саркис. Появата на тази необикновено талантлива млада писателка оспори монопола на серии като Здрач и Игрите на Глада над световните бестселър класации. 

 

Места, които са вдъхновили Саманта Шанън за написването на сагата СЕЗОНЪТ НА КОСТИТЕ

 

Годината е 2059 и Оксфорд е наказателна колония за ясновидци.

 

Те са обучавани да използват силите си, за да се борят срещу човекоядни създания от друго измерение, които заплашват да нахлуят в нашия свят.

 

Това е основната предпоставка на Сезонът на костите – книга, която донесе на 22-годишната си авторка, Саманта Шанън, шестцифрена сума авансово плащане от издателите на Дж. К. Роулинг, Блумсбъри.

 

И не само това, правата за екранизация вече са закупени от студиото на Анди Саркис, по-известен на любителите на филми като Ам-Гъл. В интервю от миналата година, Саркис е заявил, че възнамерява да използва стопмоушън технологията, усъвършенствана по време на снимките на Властелинът на пръстените и Хобитът, за да заснеме екранизацията на Сезонът на костите. Книгата стана бестселър на Ню Йорк Таймс още с излизането, а Шанън се радва на званието „новата Дж. К. Роулинг“. Правата за превод са продадени в двайсет и осем държави и книгата беше включена в предварителния списък кандидати за наградата на Уотърстоунс, рамо до рамо с претенденти като Нийл Геймън и нобеловата лауреатка Алис Мънро.

 

Действието на Сезонът на костите се развива в антиутопичен свят, където ясновидството е обявено извън закона, а всички „дегенерати“ са принудени да се укриват. Тоталитарното правителство на Сцион контролира всичко. Деветнайсетгодишната Пейдж Махони е част от подземния свят на сционски Лондон – базирана в квартала Севън Дайълс, наета от безмилостен подземен гении на име Джаксън Хол. Работата й е да събира информация, да прониква в съзнанията на хората. Защото Пейдж е сънебродница, ясновидка, и в света на Сцион извършва престъпление със самото си съществувание.

 

В деня, в който животът ѝ се променя завинаги, вали като из ведро. Нападната, упоена и отвлечена, Пейдж е пренесена в Оксфорд – град, пазен в тайна вече двеста година, управляван от могъща неземна раса. Тя е поверена на Лорда – рефаимско създание с тъмна с цвят на мед кожа и дълбоки златисти очи. Той е неин господар. Неин наставник. Неин природен враг. Но ако Пейдж иска да си върне свободата, тя трябва да играе по правилата на този затвор, където е изпратена, за да умре.

 

Средновековният порутен Оксфорд, където животът на улицата се съчетава с гигантски готически катедрали, е в силен контраст с ултрамодерния нео-викториански Лондон, където светят неонови надписи и прехвърчат машини. Сюжетът също така е повлиян и от старогръцка и персийска митология и от старинни индиански теории за сънищата.

Това позволява на Шанън, за която Джон Дън, Маргарет Атууд и Джордж Оруел са голямо литературно вдъхновение, да създаде свят, който е много близък до нашия, но все пак различен.

Тя казва: „Сезонът на костите е градско фентъзи. Не е високо фентъзи, където всичко е измислено от автора, като Толкин, например. Напротив, действието е пуснало дълбоки корени в нашата реалност.

 

„Хората често си мислят, че не ми е харесало в Оксфорд, защото в книгата съм го превърнала в някакъв ужасен, порутен, затворнически град... но мястото все пак ми се струва доста клаустрофобично. Истината е, че градът е до такава степен изграден и подчинен изцяло на университета, че можеш почти да забравиш, че останалата част от света съществува. Още по време на приемното си интервю за университета изпитах интерес към Оксфорд като към евентуална сцена за роман, обаче идеята за затвор ми хрумна чак след като ми дойде идеята за ясновидци.“

 

Резултатът е книга, която умело използва някои от най-известните забележителости на Оксфорд.

 

Име на място в книгата: Резиденцията „Магдалена“

Истинско име: Magdalen College – Магдален Колидж

 

Пейдж Махони е принудена да дели жилище с Лорда, загадъчния й наставник, в резиденцията „Магдалена“, Кулата на основателите. „Винаги е бил любимият ми колеж в Оксфорд. Някои от другите колежи ми изглеждаха доста студени и отчуждени, но винаги ми се е струвало, че можеш да се почувстваш у дома си в „Магдалена“, по един особен начин. Паркът с живи елени има такива великолепни ливади, освен това ми напомня за Лорда. Изглеждаше като място, където той би живял. Просто беше идеално съвпадение.“

 

Име на място в книгата: Резиденцията на Сюзерена

Истинско име: All Souls College – Ол Соулс Колидж

 

Един от главните злодеи, Сюзеренът, живее в сградата, по-позната като колежа „Ол Соулс“. „Не те пускат вътре, освен ако не си от колегията. Стори ми се глупаво да ида при портиерите и да кажа, пуснете ме да ви огледам стаите, защото пиша книга, така че трябваше да си представя голяма част от вътрешността на колежа. Определено предпочитам да видя някое място на живо преди да пиша за него, но понякога това няма как да стане.“

 

Име на място в книгата: Главната

Истинско име: The Broad – Броуд Стрийт

 

„Един ден опъваха някакви палатки на Броуд Стрийт. Това вдъхнови образа на малко копторско градче по средата на Главната, защото улицата е доста широка, а и можех да си го представя на фона на грандиозните колежи. Идеята ми беше противопоставяне между нищетата, в която са принудени да живеят хората, и величествеността на колежите, където живеят Рефаимите.“

 

Име на място в книгата: Порт Медоу

Истинско име: Port Meadow

 

„Абсолютно съм влюбена в Порт Медоу и разбрах, че е идеално за книга, в първия момент, в който го видях. Първото нещо, което забелязваш, е колко е огромно. Пространството е просто необятно и е пълно с коне и крави, които се мотаят наоколо. Сутрин обикновено е покрито с мъгла и изглежда загадъчно. В книгата изпълнява функцията на тренировъчна площадка за ясновидци. Заградено е с огради, в които са заключени полтъргайсти. Много е дразнещо, защото Пейдж знае, че ако успее да мине отвъд оградата, може да хване гората, само че не знае как.“

 

Име на място в книгата: Старата църква

Истинско име: St Mary the Virgin – Сейнт Мери

 

„В книгата „Сейнт Мери“ е порутена постройка, полуразрушена от бунт, който се е случил по-рано в историята на колонията. Използвана е като символ на срива на религиозното влияние на Оксфорд. Според новия закон, на героите им е забранено да признават съществуването на какъвто и да било живот след смъртта. Църквите или са се разпаднали, или са били преустроени за някаква друга употреба.“

 

Име на място в книгата: Домът на незрящите

Истинско име: Blackfriars College – Блекфрайърс Колидж

 

В наказателната колония в книгата хората без шесто чувство са отделени от ясновидците. „Всеки ден, когато отивах до центъра на града, минавах покрай Блекфрайърс. Името на колежа се вижда, изковано от желязо отгоре на портата. Сградата е много малка и изглежда като място, където можеш да натириш някого, така че да не се вижда кой знае колко. Портите от ковано желязо създават впечатление за миниатюрен затвор.“

 

Име на място в книгата: Къщата

Истинско име: Christchurch College – Крайст Чърч Колидж

 

„Разбрах, че Къщата е старото име на Крайст Чърч. Там се пазят забранените предмети и на Пейдж й се налага да проникне вътре. Също така се подразбира, че Том Тауър – голямата характерна камбанария на Крайст Чърч – е имала по-мрачна цел в миналото. Колежът е прекалено голям, за да бъде резиденция, така че се превърна в място за скрити тайни с много коридори и пролуки, през които да можеш да се промъкваш. Винаги ми се е струвало, че камбанарията всява страх.“

 

Име на място в книгата: Стаята

Истинско име: The Radcliffe Camera – Библиотеката Радклиф

 

„В Стаята се случват странни (и не особено лицеприятни) неща. Тази линия не е разгърната толкова, защото ми се струва, че понякога е по-добре да не обясняваш всичко. Ако не знаеш какво се случва, се създава повече страх и напрежение. Била съм в Радклиф само два пъти и то само защото не успях да намеря книгите, които ми трябваха, в библиотеката на колежа.“ Сезонът на костите има и съществени за действието сцени, които се развиват в Лондон и Дъблин, както и намеци за антиутопичен свят извън Великобритания. Шест запланувани продължения оставят място за преправяне на много други места в света на 2059 година.

Автор: Ралица Солакова

ОЩЕ ЗА...


КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия